Рядко се замисляме за годините, които се изнизват през нашето ежедневие и често когато ме запитат на колко съм години ми се налага да се замисля за да дам отговор на този въпрос. Дори и сега в момента не съм много сигурен кои са ми навършените и кои ненавършените 🙂 Когато обаче прочетох, че се събираме за да празнуваме 35 годишен юбилей първо си помислих, че нещо цифрите са объркани.
Снощи беше срещата на няколко поколения възпитаници от този хор, който бе част от моето детство и юношество. Имаше “момчета”, които не бях виждал от 1979 г. Ако нямаше кой да ми даде жокер едва ли бих се сетил с кого да свъжа тяхното лице. Е имената обаче все пак изплуваха. Оказа се, че десетки измежду нас са някъде по широкия свят. Една не малка част от тях са вече световни имена в областта на музиката.
Имаше страхотен концерт на младите и не много младите форамции и накрая всички бяхме поканени да се качим на сцената.
Това бе една вълнуваща част от събитието. В следващата фаза наблегнахме на напитките, които помагаха да развържем спомените за случки развили се в онези години, когато песните ни свързваха, а се оказа, че може би са ни свързали “на веки”. Едва ли е добра идея да споделя разговорите които се водеха но смятам, че ако покажа някоя снимка всеки сам ще се досети за неформалния характер на продължилата сбирка.
Leave a Reply