Последният месец бе изключително интензивен и въпреки огромното ми желание да споделя впечатления, снимки и видео от Атланта все не оставше време. Днес стартирам една такава серия разказваща за моите изживявания в Америка.
Полетът до Амстердам бе много кратък и просто не го усетих кога пристигнах. Десет години не бях летял със самолет и това усещане беше започнало да ми липсва. Градът на „веселата трева“ ме посрещна слънчев. Такъв си го спомням и преди 25 години когато го посетих за първи път. Прекарах времето си на самото летище защото не разполагах с много време за разходки до града.
Полетът през Атланическия океан беше най-продължителния, който съм имал досега. Най-интересно беше усещането, че денят нямаше желание да завърши. Движението в посоката на слънцето кара организма да не знае дали му се спи. Метеорологичните условия вероятно не бяха много благоприятни защото често имаше пропадания. Летял съм повече от двадесет пъти, но категоирично това бе най-напрегнатото пътуване което съм имал. Една от турбуленциите обаче бе особено силна и за първи път чух хора да викат в самолет (освен филмите разбира се). Това явно подтикна дори пилота да се намеси с обяснения, че сме били ударени от вятър, но това било нещо нормално. Явно бе прав, а и със сигурност тези машини са пригодени да издържат на много по-екстремни условия.
Пристигането в Атланта бе навреме и там ме чакаше Владо. Именно той е човекът, който още през 1992 г. запали у мен нагласата, че един ден ще търгувам на финансовите пазари. Той самия го поравеше още в онези ранни години обаждайки се по телефон от Пловдив до Лондон на своя боркер. Той живее със семейството си в Атланта вече повече от десет години. Така започна самото моята ваканция защото освен важното събитие – конференцията по социономика намерението ми бе да бъдат турист и да си почивам на макс.
Leave a Reply