Ако чудесата се случват всеки ден ще се слеят в сиво еждневие
На какво се дължи фактът, че мнозина измежду нас не вярват в чудеса? Причината основно се корени в материалната нагласа на съвременното общество. Искаме материални придобивки, които да постигаме без да полагаме усилия за тях. Да се мечтае за просторна къща с басейн и гараж с предпочитаната марка автомобил е полезно и задължително упражнение ако искаме един ден това да ни се случи. Между мечтите и придобиването на тези материални блага обаче, стоят целеполагане, сериозни намерения, отдаване на енергия от нас самите и действия. Едва тогава мечтата се превръща в реалност, като отплата за нашето усилие. За съжаление не липсват хора, живеещи с идеята, че един ден ще се събудят от сън и ще се окажат собственици на всичко описано. Понеже никой не е застиган от такова чудо освен в приказките, ние спираме да вярваме в чудеса. Ако някой реши да подскаже, че удрянето на джакпот позволява да ни се случи точно това, препоръката ми е късметът да не бъде бъркан с чудесата.
За постигането на материални блага се изискват физически ресурси, които са ограничени на нашата планета. Колкото по-редки са те, толкова по висока цена ще имат. За да бъдат превърнати в продукти и услуги е нужно да бъде положен труд, който също си има цена. Следователно безвъзмедното им придобиване не е в унисон природните закони. Поради тази причина се съмнявам природата да толерира чудеса, свързани с материални придобивки.
Не случайно в чудеса вярват именно хора с извисена духовност. Те са се научили да черпят от духовните ресурси, които са неизчерпаеми. Знания, опит, положително отношение към света и любов са една малка част от тях, които ни помагат да привличаме към нас още повече и духовни и материални блага.
Промяната в нас самите, прозренията за истинските неща в живота правят чудесата възможни и достъпни. Достатъчно е само да разберем, че ако искаме много пари или нещо друго материално, е важно да придобием първо знания и опит. Тези, които са готови да се преборят със собствения си мързел и външните фактори ще ги получат. Съществуват хиляди начини за постигане на материално благоденствие. Всеки сам избира кой е неговия път.
За щастие на всички ни през последните дестилетия науката успява все по-категорично да докаже, че материалното и духовното са едно и също нещо с различна форма. Когато ежедневно започнем да се досещаме, че духовният ни свят е пропит от енергия и, че именно тази енергия е другото състояние на материята, става доста по-лесно да открием логиката на това как чудесата могат да се пренасят от духовния в материалния свят. Остава само нашата лична преценка кои от моментите на щастие да наричаме чудо.
[…] Нека обаче за момент да забравим за това противоречие и да предположим, че управляващите в САЩ съумеят да предвидят наближаващата нова меча вълна съпроводена от масивни фалити. Дали това може да бъде избегнато? Отговорът отново е не! За да бъде преодоляна кризата е нужна магическа пръчица, която да изчисти задължения, трупани с десетилетия. Те вече са достигнали космически нива. Няма нищо лошо в това да вярваме в чудеса, но те се случват когато дойде време на бичите пазари, защото обществото от потебители, в което сме се превърнали приемаме за чудо само онези неща, които имат материален еквивалент. Ако чудото се изразява в нещо духовно повечето хора по света ще пропуснат да го забележат. Например това, че кризата учи хората да имат по-скромни очаквания след епоха на пристрастеност към космически печалба също може да бъде наречено чудо, но кой се впечатлява от това? (Още по темата за чудесата съм написал в моя блог). […]
м, не съм съгласна, че хората трябва да се научат на скромност в очакванията си. по скоро нека видят и преценят реалната ситуация, да оценят собствените си възможности, както и знанията и уменията на околните, вкл. и на конкуренцията, и да потърсят път за развитие. всеки има косури и камъни за дялане. от личен опит знам, че скромността може и да краси, но определено вреди 🙂
Това сигурно е една от темите, които може да се води като философски спор и както всички философски спорове всеки участващ в тях е едновременно и прав и крив. Всичко е въпрос на количество ако може да бъде количеството измерено. Как да разберем какво е количеството на нашата скромност дали е в рамките на нормалното или е прекалена. Това което смятам за важно е че не бива да бъдем арогантни в своите очаквания. Добре е целите ни да са високи, но ако нещо се обърка е полезно да сме готови да понесем поражението и да продължим борбата. Чувствам, че съм готов да пиша и още но днес ми предстои да се разхождам из Атланта. Преди това е полезно да разгледам маршрутите и разни други такива неща.