За ходенето по въже

Когато станем големи си мислим, че да се ходи е най-лесното нещо на света. Едва ли обаче сме имали това чувство когато сме прохождали. Всяка успешна стъпка за малкото дете е победа над външния свят. Понеже тази борба е в забравеното минало за нас зрелите хора е полезно да се научим да ходим отново, но при значително по-трудни обстоятелства. Например да ходим по въже или както му казват ходене по лента – slackline.

Аз започнах да се забавлявам по този начин първо от любопитство. Първоначално тялото ми бе неспособно да запази равновесие. Първите 3-4 опита в рамките на месец постигах минимален прогрес. Тогава си спомних за хилядите начинаещи трейдъри, които се отказват от търговията заради неуспехи. Това е все едно детето да се откаже да проходи. Е разбира се има разлика между едното и другото. Ходенето е програмирано в нашите инстинкти следователно е безусловен рефлекс. Търгуването на борсата изисква много повече време защото за нейните умения е нужно да развием множество условни рефлекси. Поради тази причина само най-упоритите успяват.

Докато се учим да търгуваме можем многократно да се върнем в най-творческите си години, които са именно детските. Тогава имаме твърде малко умения и сме склонни да импровизираме докато успеем. Затова дали ще изберем ходене по въже, жонглиране или някое друго екзотично умение ще имаме две конкретни ползи – докато се забавляваме ще развиваме своята креативност, която ще ни помогне както в реалния живот така и в борсовите спекулации.