Скептици винаги ще има, но новите концепции
ще продължават да изместват старите, защото
това е заложено в цивилизационния прогрес
През последите години в България постоянно чуваме оплаквания от здравното обслужване и лекарите често биват обвинявани за некомпетентни. Дори и майка ми, която е пенсиониран лекар-педиатър я слушам да се възмущава от здравната система и се радва, че вече се е оттеглила от нея.
Целта на моето послание в този материал не е да критикувам процеси, върху които аз самия нямам никаква власт. Не бих искал и да генерализирам, обвинявайки цялото лекарско съсловие, защото в този хаос предполагам на всеки се е случвало да попадне на специалист, който като с магическа пръчка да реши много от неговите здравни проблеми.
Това, което искам да споделя е моята лична среща с хомеопатията като непознат дял от медицинската наука. Моля за извинение специалистите, защото съм пълен лаик в терминологията и е възможно да допусна някои неточности в своите обяснения, но когато ме нападне желанието да пиша единственото решение, което съм открил е да седна и да пиша.
Интересът ми към хомеопатията бе събуден от последователни събития през пролетта на 2009 г. Наскоро бях гледал филмите „What the Bleep” и „Великата тайна на водата”. Там научих много интересни неща за света на финната материя и енергийните полета. Достъпните обяснения дадени в тези филми ме накараха да разбера, че темата за паметта на водата макар все още да има спорен характер в научните среди по никакъв начин не може да бъде отхвърлена. Вярно е, че защитниците на тази теория не могат засега да докажат по безспорен начин специфичните функции на водата и нейната памет. Съществуват обаче твърде много примери, които аргументират тези свойства. Доволни и излекувани пациенти по цял свят засвидетелстват положителни резултати. Един от тях съм и аз самия.
След тези филми имах интересен и завладяващ разговор с приятел, който ми разказа как той самия преминава през хомеопатично лечение и ми препоръча специалист към когото да се обърна. От тогава за мен започна да се разкрива един нов свят на човешкото познание, което едва ли ще имам време да изуча, но зная, че то работи независимо дали хората вярват в него или не.
Ако има начин да изчисля колко антибиотици съм изпил през целия си живот със сигурност мерната единица ще бъде килограми. Започвайки от детските ми години няма зима, която да не съм изпивал поне няколко опаковки. Все пак моето поколение започна жизнения си път през онези години, когато антибиотиците бяха гордостта на медицината.
Последната една година премина за мен без никакви антибиотици. В кратките случаи, в които ми се наложи да се лекувам от грип и настинки, лечението ми се състоеше само от хомеопатични препарати и зелени водорасли.
Противниците на идеята за полезността на хомеопатията също не са в състояния да я оборят чрез доказателства, така че аз приемам да съм сред нейните защитници, особено след като в продължение на повече от година се радвам на нейните положителни ефекти. Преди микроскопът да бъде открит не е можело да бъде доказано съществуването на микроорганизми причиняващи различните заболявания. След време вероятно ще бъде открит уред или метод, който да потвърди наличието на памет на водата. Всъщност примерите дадени във филмите, за които писах по-горе накланят везните именно в тази посока. Да се критикува нещо, което голяма група от хора са уверени, че работи, само защото няма обяснение на даден феномен, е много сходно на ситуацията, в която църквата е отричала факта, че земята има кълбовидна форма. За да бъде доказан този факт се е наложило да минат столетия.
Моят личен опит, натрупан от срещите ми с критици показва, че те никога няма да свършат. Финансовите пазари също са среда, която предлага поводи за разгорещени дискусии, в които съм участвал още през 1996-1997 г. Към онзи момент имах само голям ентусиазъм и малка теоретическа подготовка в тази обалст. Това бе и първият ми сблъсък с любителите на критиката. Днес, българската публика ме познава като екстремна мечка, но на онзи етап аз бях непоправим бик. Бях в състояние да обяснявам с часове защо пред света и България предстоят по-добри времена независимо, че току що бяхме преминали през мелницата на хиперинфлацията и никой не вярваше в светлото бъдеще. През онези времена направих и моите първи крачки в инвестирането на прохождащата борса. Следващите ми срещи с критиците бяха свързани с техническия анализ. Мнозина не искаха да приемат, че „някакви си там картинки” могат да помогнат в прогнозирането на пазарните цени. В днешни дни те влизат в задочни спорове с мен, отричайки необходимостта на пазарите да коригират десетилетията на безумен възход.
Може би някои читатели се чудят какво общо има темата за хомеопатията с техническия анализ? Със сигурност мога да открия доста общи неща, но първото, за което се досещам е ниското ниво на компетентност на хората по света свързани с тези слабо познати области на човешкото познание. От там се поражда скептицизъм. Скептицизма е нормална реакция, с която съм разбрал, че няма смисъл да се воюва чрез спорове и надприказване. Част от нашето поколение ще си отиде от този свят непознавйки или отричайки хомеопатията и техническия анализ. В това едва ли има нещо лошо защото всеки сам определя в какво да вярва и приема. Все пак живеем в свободни времена, а не в епохата на мрачното средновековие.
От натрупания опит през годините разбрах едно:
Скептиците никога няма да свършат. Това обаче няма да спре навлизането на новите идеи в живота на хората, които са разбрали, че до открития се постига с РАЗЛИЧЕН и НОВ начин на мислене.
